Най-дългото убийство. Илиян Димитров

Най-дългото убийство,
когато те убивам в себе си,
когато те изтръгвам от душата си,
когато лутам се във лабиринтите,
където в мен се издигаше ти;
сред разрушени стени,
стърчащи зъбери,
и скелети на нявгашни усмивки
аз крача безумен.
Боли, толкова много боли...
Не зная къде съм,
не зная пак кой съм
и пак съм изгубен!..
Но сега е по-трудно,
невъзможно по-трудно,
защото веднъж се бях открил
защото веднъж ТЕ бях открил,
защото бях повярвал, че ти
си Тя!...
Колко по горчива е самотата сега,
когато те изгубих,
когато отново се изгубих.
Ще мога ли да те убия?
Ще мога ли да те намразя?
Болката си смачквам във куршуми
и стрелям във очите ти,
Разкъсвам те! Отричам те!...
...боли ли те?
Чувстваш ли раните в мечтите ми,
които сам дълбая в себе си?
Стиснал зъби пак забивам нокти
жадувам болката, събирам я в сърцето си,
само тя ще ме спаси от спомена
за аромата на косите ти,
раменете ти,
ръцете ти,
лицето ти,
очите ти,
самата ти...
Убивам те!...
Убивам себе си...
И всичко е толкова безсмислено..
Не мога да те намразя,
не мога да те забравя,
не мога да те изтрия...
не мога да те убия!
Не мога....
Най-дългото убийство -когато се убивам в себе си.