9_5

Aз съм рутинния делник,
светлата част на деня.
Аз съм работното време –
безцветна, безнегативна страна.
Аз съм легално намигване,
малка отмора от любовта.
Нямам бъдеще, нямам изискване
- топлият спомен е моя баща.
Аз съм от девет до пет –
от благодарност съм възможен,
като нужен компромис – приет,
идвам в девет, тръгвам във пет.
А бях от сърцето родения шепот,
на дълбокото – ясния глас.
Нощем бях забранения трепет,
аз бях интимната страст.

Сега съм безлично надежден,
изгрявам в девет, умирам във пет.
Всичко в тези рамки се свежда
Аз СЪМ от девет до пет.

28.11.2006

Всеки има своя прочит на бдсм, без значение дали е като усещане – инстинктивно, присъщо и характеропатично, или с времето е формулиран в (относително) ясни представи и желания. Личен прочит. Затова и мигам учестено всеки път, когато се сблъскам с бдсм като „философия”, „концепция”, не дай боже „религия” и изобщо всякакъв такъв тип очила, които се опитват да ти покажат, обяснят и подредят света, налагайки императивно правила на поведение, норми в мисленето, роли и модели, изобщо – да те вкарат в правия път. Апропо – абсолютно аналогично на т.нар „общоприето”:-).


За мен бдсм е средство, език за комуникация. Да изразя и да възприема. Ако нямаш какво да „кажеш” (често и на кого да го „кажеш”), няма никакво значение, че го владееш. Средство. Същественото е което носим в себе си - възгледи, желания, чувства, история... Можем да изберем повече или по-малко удачен начин да ги изразим или удовлетворим (за част от тях бдсм е подходящ), понякога изобщо не намираме начин, но те си остават опорната точка. Не поставям бдсм по презумпция в личните и интимните си взаимоотношения, а от формулировки като „за мен бдсм е лайф стайл”, „след бдсм ванила ми е скучна” или „без бдсм не ми става”, спонтанно изигравам най-долното джудже („брррр” и бързо многократно завъртане на главата с малка амплитуда) и паля свещ против (само)осакатяване.


Искрено се надявам никой да не се чувства засегнат от горното, мнението е лично. Възприемам бдсм като „нещо повече”, допълнителен цвят, а не като алтернатива, заместител и единствена истина. Дори самата абревиатура използвам по необходимост – не поради абсолютно идентифициране, а поради липса на по-добра. И за удобство – 4 букви, безкрайна обтекаемост и крайна условност:-)

06.03.2009

Е, сега – нямала си Елена описание....ами от сляп човек – какво описание?!:-)
Но „това ли е най-важното?” Една жена прави куп мъже луди, започват да си ги мерят и последиците са непредвидими – всекидневна история. Но ако се играе от царе, царици и герои, ако намесиш малко божествено начело и добавиш гръцка лъжовност за финал, историята е с друг мащаб, става достойна за епос. Митове и легенди. Идеали и ...(кой е антонимът на идеал?).


Имаме нужда от идеали. Опорни точки на съзнанието за понятията, чувства, приоритети и действия – любов, сила, смелост, добро, зло, според които настройваме личността си. Сами ги избираме, сами ги нанасяме на географската карта на съзнанието и колкото е по-наситен образът, толкова по-силно се отпечатва на картата.
Възприемаме писаният образ чрез думите, но как си създаваме образ за значението на самите думи? Хубава, смел, влюбен....Никой тълковен речник не описва образът им в мен, нито образът им в теб. Хубавата Елена. Достатъчно пространство за индивидуална интерпретация. Затова и Мария, жената на всички мъже (и на мъртвите даже), също няма описание. Love conquers all.


Какво означава „мъжът/жената на мечтите”? Имам си калъп и го налагам по хората (дотук с древногръцките асоциации) – тук излизаш от рамката, тук не я допираш – не ставаш? Съгласен съм, в поведението ни сме повлияни от често неосъзнати „идеални образи”, но тези образи са плод на комуникацията ни с нас самите, необходимата шизофрения в рамките на аурата. Идеалните образи не са цел, те са по-скоро маркировка, ориентир, за да не се загубим. И се движат успоредно с нас. Показваме ги само на избраните и по изключение . Какво реално ни се случва, е продукт на взаимодействие, в което сме само едната страна, и носи крайна обреченост да вмениш на другата очаквания (от идеалния образ).


Същото е (за мен) и в БДСМ. Да, има определени образи, които олицетворяват и напояват желанието за бдсм, които са усещането ти за БДСМ или в които си когато мастурбираш. Но случването им на всяка цена обременява общуването, а всяка оценка на реални действия спрямо фантазни образи ги омаловажава. Образите, които сами си създаваме, са за лична консумация. Една друга бира е да създадеш с някого образ и да го изконсумирате.

17.09.2008

Тази нощ сън не ме хваща. Дали съм част от прогресивната бдсм-общественост или изпитвайки любов покварявам бдсм идеалите? Един первезник същи, извратеняк влюбен, тумор смъртоносен за похотливо-сластния бдсм-строй? Към шест часа, въоръжен с учебник по физика, две огледала и тест за влюбване от рубриката „Докторе, кажи”, се престрашавам и поглеждам истината в очите. Очила, френско „р”, гола глава...не, такъв телесен дефект - любов, нямам. О, да, о, радост. Очевидно, небелязан от ретроградните отклонения на любовта, мирогледът ми е достатъчно свободен и клинично здрав, влизам през парадния вход в калъпа на допустимите за бдсм-отношенията граници и съм пригоден за пълноценна бдсм-връзка. Изгревът, в унисон с чувствата ми, забива Ода на радостта. Спокоен съм. Да не забравя за всеки случай да се ваксинирам.


Дали ще ви омръзне бдсм, Sonya? Възможно е, като всяко друго нещо и бдсм не е застрахован от рутинност. Въпросът е дали се е изчерпал той за вас или вие – един за друг. БДСМ е възможно средство, език за комуникация, с който се изразявате и възприемате. Ако в един момент вече нямате какво да си кажете (или загубите желание да го правите), ни бдсм, ни ванила, ни тантра ще ви помогне.

28.10.2008

СТАРИ

“…защото това е нещо лично,

а не влизане в образ…”

Ремикс на една история

(или вторият шанс да те прочетат лично/ст)

С теб и нея? Дойде ли времето да ни събереш… Да се събереш…. Да, искам. Винаги съм искал. След толкова време е по-трудно. Особено с нея. Ще го направя. Макар вече да не е за мен. Аз съм инструмент. Ще го направя. Защото го искаш. Трябва да се стегна, да не показвам….

Гледам ви. Сбъдната мъжка мечта. Две жени….особено ако не ги познаваш, ама ядец, точно на мен ли тоя късмет…

Поне всичко си дойде на мястото. Ти си с нея. В нощните разговори, в нетърпеливото очакване на пътуванията, в планираните ваканции, в смеха на Л-компанията, в неприкритите докосвания и целувки, в снимките, всеки ден и нощ, всеки уикенд, в "заедно", в основният свят. Вече и в секса. Не съм изненадан. Дори сякаш не съм разочарован, видях всичко с мислите си, дойдох да взема потвърждението. Ти. Твоят свят. Завършен и цял. Аз в него? Като присаден, като в “Открийте предметът, който не съответства на картината”.

Гледам ви. Симулирам, че ви гледам. Овладян, с достойнство. Мъж. Пуша. Една от друга. Знаеш, че ме боли, защо го поиска от мен? Ако ме обичаш, защо искаш да ме боли? Непрекъснато минавам отвъд и отвъд, и когато всеки път си кажа - повече от това не мога, не може, няма накъде, - измисляш нещо ново. Мъж? Ха-ха. Роб. Съзнаваш ли изобщо, че съм ти роб? Със сигурност, винаги готов. Ще помрънка, ще помрънка, пък ще спре. Дали точно това те озлобява да искаш повече и повече? Като изнасилването в оригинала на Козия рог – запалените факли контролират движението на тялото, свиват пространството… душа, тяло – все едно.

Ще ме има, докато решиш. “Това не е любов, ти си удобен”. Не ми пука, важното е да ме има за теб. Може би затова дойдох, от страх да не ти откажа и да решиш, че не ти трябвам повече. Трябва да ти откажа някога за нещо…. не смея, страхувам се от последствията. Или от липсата им. Обърках се, с теб винаги се обърквам, надговарям се с доводи и гледни точки, докато напипам нещо сигурно. Единственото сигурно. Как се чувствам няма никакво значение, ще стане както искаш. Не, не трябва да мисля така. Поиска го от мен, защото аз съм твоят мъж, защото само аз съм способен да ти го дам, защото го искаш с мен, единственият, който би го направил за теб, единственият, който може да бъде всеки за теб…Единственият?! Сякаш знам какви са другите, и ти с тях.

Гледам ви. Хубаво е…. Като ти стига, няма какво да правя тук….. ако съм мъж, ще стана и ще затворя вратата отвън. Няма да го направя. Явно съвсем съм го закъсал. Путка. Но нали го искаме и двамата, нали си щастлива, нали те правя щастлива, как може да съм излишен? Трябва да те питам. Този път трябва да те питам.

Но това после. Сега ще сложа в краката ти и между тях всичкото си обожание, като олтар на бог с недоказано съществуване и с доказана необходимост от вяра в него. А когато ти отключа вратата и преминеш през нея, с онзи помътнял поглед и прехапани пръсти, които ме правят смислен, времето ще спре.

Обличам се. Не бързам и не се бавя. Мислите слагат ръкавиците, но великодушно ме изчакват да затворя врата - времето до следващите тричаса им стига при липсата на рефер и бяла кърпа. Спокойствието на неизбежното.

Излишно е да те поглеждам, доволният ти поглед тръгва след мен. Ритуалът на изпращането – девет стъпки до вратата, обръщане, последният миг и последният шанс да кажа “обичам те”. Пръстите затискат целувката върху устните ми. Тръгвам.

Разкажи ми, искам да знам…вменяваме му споделеност, а може би е просто отчаян опит да се задържа за теб, въпреки всичко, измамно усещане за присъствие…или поддържаща доза болка? Все едно….

19.02.2009