Всеки има своя прочит на бдсм, без значение дали е като усещане – инстинктивно, присъщо и характеропатично, или с времето е формулиран в (относително) ясни представи и желания. Личен прочит. Затова и мигам учестено всеки път, когато се сблъскам с бдсм като „философия”, „концепция”, не дай боже „религия” и изобщо всякакъв такъв тип очила, които се опитват да ти покажат, обяснят и подредят света, налагайки императивно правила на поведение, норми в мисленето, роли и модели, изобщо – да те вкарат в правия път. Апропо – абсолютно аналогично на т.нар „общоприето”:-).


За мен бдсм е средство, език за комуникация. Да изразя и да възприема. Ако нямаш какво да „кажеш” (често и на кого да го „кажеш”), няма никакво значение, че го владееш. Средство. Същественото е което носим в себе си - възгледи, желания, чувства, история... Можем да изберем повече или по-малко удачен начин да ги изразим или удовлетворим (за част от тях бдсм е подходящ), понякога изобщо не намираме начин, но те си остават опорната точка. Не поставям бдсм по презумпция в личните и интимните си взаимоотношения, а от формулировки като „за мен бдсм е лайф стайл”, „след бдсм ванила ми е скучна” или „без бдсм не ми става”, спонтанно изигравам най-долното джудже („брррр” и бързо многократно завъртане на главата с малка амплитуда) и паля свещ против (само)осакатяване.


Искрено се надявам никой да не се чувства засегнат от горното, мнението е лично. Възприемам бдсм като „нещо повече”, допълнителен цвят, а не като алтернатива, заместител и единствена истина. Дори самата абревиатура използвам по необходимост – не поради абсолютно идентифициране, а поради липса на по-добра. И за удобство – 4 букви, безкрайна обтекаемост и крайна условност:-)

06.03.2009