http://vbox7.com/play:4d45baf8

Тази музика ме кара да настръхвам. Всеки път. Вероятно защото ме връща в миналото, когато идеалите бяха идоли, а мечтите - възможни. Китарите бяха нещо повече от начин за купон - бяха модерни, привличаха момичетата. Но не само. Преживявахме заедно мигове и думи, но всъщност преживявахме заедно вяра - в другия, в бъдещето, във важните неща, в добрия изход. Всъщност не знам другите как са се чувствали, не зная и антонима на "самота", но в тези моменти се чувствах споделен.

Не е носталгия. Ако още изпитваш нещо, значи не е част от миналото.

Спасителят на прага. Асен Масларски *

Kой е звънял във къщи тази вечер?
И кой е вървял към мене отдалече?
Стъпки в снега има пред моя праг
Сигурно бил е някой чист и искрен.
Може би тук е търсил своя пристан
Нужен съм бил някому в този час
Да, нужни сме един на друг,
Щом сме във беда.
Как търсим всеки топъл звук в тая тишина
И нечия ръка,
Спасява ни със свойта власт –
с мир и топлина
от самотата
И сега стоя и гледам вратата.
Чакам те, ела!
Който и да си.
Влизай! Не звъни!
Аз отдавна те чакам.
Трябва някой и мен да спаси.
Вчера ти си бил тъжен човеко.
Днес съм аз така.
Хайде, ела!
Разминаване - пак ли далечни
ще останем със тебе сега
във самотата.

Трябва ми някой,
някой във този час!


*Хубавите неща обикновено са прости. Думите, които ни докосват - също. Тези са изпяти от Асен Масларски, не зная кой - дали той, Валери Станков или някой друг, е авторът им.

**Най-накрая някой добър човек намери и качи това http://vbox7.com/play:f3bab849

Размисъл. Михаил Белчев

Ако бръкна в контакта,
дали костите ми ще светят
и ще съм нощна лампа
за този, комуто преча?

Или да яхна метлата,
с която мета тревога,
и да кръжа над комплексите,
без да преча на Бога.
Да ме разкъсват посоките
в края на всяка улица
и да възкръсна в прозореца
на една тиха лудница.
Или да търся истини
между жени и навици
и да завършват вечери
с няколко стари навлеци.
Само не искам никога
да затрепетя с времето,
с двата стъклени паяка,
подпрели лицето ми.

Тирада. Иван Динков

Все тая спалня подредена,
все тая кухня замърсена,
все тия мебели за сядане,
все тия прибори за ядене -
все тоя страшно скучен свят,
все тоя ад, все тоя ад.
А огледалото се смее!
А календарът остарява!
Насън се питам: "Как живееш?"
И отговарям: "Криво-ляво."
Насън се хуля: "Женско семе!
Хлопни вратата и избягай!
Ако се плашиш нощно време,
грабни в ръката си тояга."
Но съмне ли се, пак оставам,
тъй както винаги наяве

...........................

На мога повече! Не искам!
Омръзна ми да се разисквам!
Омръзна ми да слушам думички -
такива малки като гумички:
че еди-кой си се завръща,
че еди-кой си купил къша,
че стихове секат поетите,
тъй както се секат монетите!...
Аз искам тоя свят да видя
без облаци от керемиди:
да го изстрадам в пълна мяра,
та утре да му имам вяра -
та в стиховете ми презирани
да няма нищо за умиране.

...................................

благодарност. корозия за абсолютната стойност на нещата.