http://vbox7.com/play:4d45baf8

Тази музика ме кара да настръхвам. Всеки път. Вероятно защото ме връща в миналото, когато идеалите бяха идоли, а мечтите - възможни. Китарите бяха нещо повече от начин за купон - бяха модерни, привличаха момичетата. Но не само. Преживявахме заедно мигове и думи, но всъщност преживявахме заедно вяра - в другия, в бъдещето, във важните неща, в добрия изход. Всъщност не знам другите как са се чувствали, не зная и антонима на "самота", но в тези моменти се чувствах споделен.

Не е носталгия. Ако още изпитваш нещо, значи не е част от миналото.