Ако бръкна в контакта,
дали костите ми ще светят
и ще съм нощна лампа
за този, комуто преча?
Или да яхна метлата,
с която мета тревога,
и да кръжа над комплексите,
без да преча на Бога.
Да ме разкъсват посоките
в края на всяка улица
и да възкръсна в прозореца
на една тиха лудница.
Или да търся истини
между жени и навици
и да завършват вечери
с няколко стари навлеци.
Само не искам никога
да затрепетя с времето,
с двата стъклени паяка,
подпрели лицето ми.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар