9_5

Aз съм рутинния делник,
светлата част на деня.
Аз съм работното време –
безцветна, безнегативна страна.
Аз съм легално намигване,
малка отмора от любовта.
Нямам бъдеще, нямам изискване
- топлият спомен е моя баща.
Аз съм от девет до пет –
от благодарност съм възможен,
като нужен компромис – приет,
идвам в девет, тръгвам във пет.
А бях от сърцето родения шепот,
на дълбокото – ясния глас.
Нощем бях забранения трепет,
аз бях интимната страст.

Сега съм безлично надежден,
изгрявам в девет, умирам във пет.
Всичко в тези рамки се свежда
Аз СЪМ от девет до пет.

28.11.2006