"...не знам как да обясня. Каквото и да обяснявам, няма да е онова, което искам да кажа. Може би е по-уместно да мълча.
Осакатен съм вече. Примирението преобладава над всички чувства. Дори над любовта, дори над гордостта, породена от самотата. Няма ли да е нескромно, питам се, въобще да се опитвам да обяснявам? Как би погледнала Л. на това?......"
Виктор Пасков, "Конкретни чувства"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
След толкова време...
Комуникацията е обречена, не помниш ли ?
Една жена какво ли не мисли в банята...
Гледах днес на живота, като на един педикюр :-) Доста усилие ще ми струва да обясня усещането на мъжката аудитория, но пък да пробвам ...
Една жена обича своя педикюр, грижи се за него, наслаждава му се, отделя време и внимание. Удоволствието, което изпитвам е невероятно, когато изляза от салона и пръстите ми са завършени съвършено с един прекрасен, току що направен педикюр. Първите няколко дни, когато погледна стъпалата си, ме облива удоволствие. Седмица по-късно краищата започват леко да се назъбват, нокътя губи част от лака, първо почти незабележимо,в последствие доста по-видимо. За съжаление след време единственото желание което изпитвам е да си скрия стъпалата ...
Единственият шанс е крайното споделяне, поне си пробвал...
в 03 часа какво ли не пише човек...
Публикуване на коментар