" Да ти разкажа ли"?

Този разказ всъщност е писан от двама. И втората част е първа. Благодаря ти за нея, moana. И за нея:-)

Не бях тук. Не бях само тук. Мяркаха се мигове от миналото, ти, желания и страхове, момичето и унеса ви, в обезумял опит да разбера какво и защо се случва, се лутах.... И не бях на себе си. Като в онези моменти, когато с направената крачка те обзема усещането за непоправимост, но в съзнанието все още догарят сигнали за съпротива и те спъват да вървиш. Вцепенен.

Защо азиатка? Стъпих си на врата да скрия страха си дали няма да останеш отвъд, далечна от мен...Желаех я. Нямаше тяло, но я желаех. И неистово имах нужда от нея, като краен дразнител и аз с него като страничен наблюдател следя реакциите на кожата си. Дали? Или просто беше любопитство докъде можеш да стигнеш? Какво от това ще ме докосне? Дали ще изляза сух или ще ме хвърли в бездна?...Мразех я, преди да я видя. С цялото същество на страха я мразех... Така и не разбрах откъде е тази лудост да бъркам в огъня.

Избра азиатка. За да подчертаеш разликата, сигурно....Нещо, което не мога да съм. Витрина, на която по всяко време можеш да спунеш щорите и да остана отвън. С пластмасовите усмивки на манекените.

Раздвижи се и...А може би наистина всичко е заради фантазията и необуздаемия нагон на желанията....Изискващ, непоколебим и безкомпромисен. Като магнит, който допуска да избереш обиколен път, но неизменно те прилепва за себе си.

Случваше се. С теб и мен. Сега. Изтрит от възбуда съм алчен за всеки щрих, за всеки звук и аромат. Нищо няма значение, само този миг. Да го взема. Дори хаоса, който ще последва преди да смеля случилото се, е беззначително несъществен. Желая те. Във всяка форма, дъх и движение, което може да излезе от теб.

Исках да съм ти. Да виждам с очите ти всеки елементи от действителността, от момичето и покорството й, от себе си и присъствието си, от нас... Желанията ми изригваха внезапно и сякаш сами търсеха телепатичен път да те достигнат.....Все едно се разбиваха на пръски във вълнолом, когато ме изненадваше, после трансформирани от видяното се събираха и като вълна се отдръпваха назад и ме помитаха. А после....като малка победа, ликуване и наслада беше всяко съвпадение на мисъл и реалност...оргазъм.

Всичко се завъртя....телата, капчиците възбуда по тях, погледите – слепи и виждащи, крайните точки на възможното...изискването преливаше в действие, страстта влизаше в допир, детайли раждаха емоции за да се излеят в ново желание...

В един миг.... го видях. Сито отся формите и остави само емоцията. Изчисти я от условност, история и контекст и ми поднесе съвършеност. Сякаш безкрайно дълго някакъв непонятен механизъм е ползвал части на заем, и едва сега, с истинските, работи тихо, без накъсване, смущения и съмнения.....вечно.....

Съвършено..... Без мен..... Излишен. Прозрението се стовари неумолимо, отнемайки всяка сила за реакция. Мъртъв.....Навън, да се махна, да избягам, да изтрия това от съзнанието си и отново да имам място и смисъл....

Щракването на бравата е като амоняк...В главата ми, смазана от ударите на фантазии, сбъднати желания и страхове.....Знаеш ли, че яростта наистина е червена?.....една обладаваща маса от тъмни петна, които се уморяват да тлеят....или може би зреят....и избиват в ярки потоци...цвета сам диша, трепти и се разлива, сякаш има свое съзнание, лава, която като в анимационен филм се надига, покрива всяка частица....

Чуках те....за всичката болка, за всички страхове. Прониквах те, като наказание за собствените си демони, с цялата злоба и яд, на които съм способен. Обладавах те – като признание за всичко, което си. Впивах се в теб и желанието да съм. Да усетиш цялото обожание към докосването ти. Превземах те в неумолим копнеж да те овладея и този път да не се повтори. Обладавах те .....говорех ли?....не помня.....Исках да се разлея и да покрия едновременно....цялата...теб....

Разкажи ми

Да ти разкажа ли?!...

Бих се усмихнала, навела леко глава .. бих те гледала право в очите и бих ти разказала...

Как стигнахме?!...

Не помня...

защо лежах на ниското легло с красива азиатка

Отново не помня...

знаеш ли?!

не харесвам азиатки, но тази е прекрасна.. нежна..почти като полъх...трагична... от това че трябва да бъде уреда/пособието в твойте и мойте ръце/фантазии..

Накланям глава и погледа ми става по-настойчив, започвам да усещам разликата в изражението ти... дъхът ти..

И тогава седеше така и гледаше без да премигнеш! С ръка подпряла брада ти, с уж самодоволен поглед, но зная че в този момент това не е самодоволство. Този поглед, може би така го разбират по голямата част от хората, с които се срещаш, но не,

не е.. той е като моя самодоволен поглед в момента...

Искаш ли?...сигурна съм че искаш да знаеш

В този момент, в които ръцете на дребното, крехко азиатско момиче докосва моето тяло, в момента в който, ако не е разликата в цвета на кожата трудно би различил кое тяло на кого е... иска ли ти се ?.... да бръкнеш в мозъка ми! В насладата, в усещанията... искаш ли да минеш с мен всяка част от секундата, да усетиш омаята, сменяща се на моменти с трескава мозъчна дейност какво ли предизвиквам в теб, тръпките по тялото ми... порите.. готови да поемат всеки атом на страстта, търсещи необуздано, внимаващи да не изпуснат, алчни за всичко.

Изглеждат хищни, като лилит!

И аз искам същото, да вляза в твоята кожа в момента и да не изпусна всяка мисъл, всяка тръпка, даже онези които не си склонен да забележиш от моментната си възбуда..

Телата...виещи, стенещи...

едното Нейното... : даващо - безрезервно, правещо го още по-трагично от това че е платено... платено, но даващо

а другото Моето...: хищно...получаващо... изпитващо твоите и моите емоции... бурите и насладата... цинизма и романтиката..

борбата и безсилието...

транс... безвремие..

Ти!..

Гледаш..

Аз!..

отварям очи в кратките моменти, в които успявам да го направя за да те наблюдавам...

водовъртеж на състояния, емоции, желания...

и тя..

просто уреда на нашия експеримент..

нежност..жестокост...страст...бури...красота...алчност..

Стана... не съм те усетила и бих ли могла, когато удоволствието заливаше тялото ми на тласъци, приличащи на кървава вълна!

Виждал ли си? .. вълна в червено.. смайващо е!...огромна! и като на забавен кадър се носи към теб...тъмна е! и не можеш да определиш цвета...приближава се...почти усещаш вятъра, който предизвиква с мощта си...там където има пяна започваш да

забелязваш розавия оттенък...след няколко мига розавото става червено...следва дълбоко, тъмно червено...носи се и те поглъща!

Водовъртежа й е неописуем...безвремието й жадувано...бленувано..

В тези моменти се вия...в точно тези мигове съм най-тежкото летящо тяло...всяка фибра от мен стене, копнее, гъвкавостта на костите ми е безгранична, коленете ми се събират и нещо ме поглъща..

В този миг ме хвана... обърна ме по корем...бях пластелин и можеше да правиш с мен каквото решиш...

Беше ми бесен...удоволствието, което изпитвах от тялото на тази жена не ти понесе...

Но ме обожаваше ...не харесвах азиатки , не исках да ти показвам това, а го направих.. заради теб!

Чукаше ме...животински, но беше и по - нежен от всякога...

Хапеше ме и шепота в ухото ми беше ту вулгарен, ту прекрасен...

Усещах всяко сменящо се настроение в теб...страст, агресия, любов, омраза..с всеки пореден тласък се сменяха...

Разказах ти!...и тогава ме гледаше така и аз потъвах в очите ти

Експериментът приключи...