Имам нужда от 60 см. във всички посоки около мен, с център на
окръжността – главата ми, да няма никой. Грешка: не никой, а
никакви хора.
Сега чувствам, че някой е навлязъл в кръга ми. В тесния ми кръг.
Повръща ми се. Мирише на други човеци.
Правя изключения, естествено: метро, танци, секс, бой.
Изключенията подхождат на изключителни случаи.
Сега имам случаен натрапник. Не бил случаен: иска да общуваме.
Общуването ограбва главата ми. Общуването ме разорява.
Общуването ме товари с проблеми, които не са мои.
Правя се на глухоням: обяснявам с измислени жестове, че не
разбирам. В чужбина е по-лесно, там мога и да признеса на моя
език фразата „Не разбирам”. В повечето страни моят език е език
на глухонеми.
За по-виш ли се смятам? Не. Просто съм самодостатъчен. Имам си
моите приятели.
Спечелил съм си ги със спортна пот, с много алкохол, с кръв, със
сперма. С писане на писма, e-mail-и, разкази. Със споделяне. Те са
моят тесен кръг. Не ми трябват повече събеседници, познати,
приятели, любими, читатели. Приятелите ми. Те са се пръкнали
отникъде. Отникъде, откъдето съм и аз. Говорят езиците, които и аз
говоря.
Случвало се е да не говорят на нито един от тях. Но те разбират моя
език. Разбирам ги.
Натоварвам ги деликатно. Те ме натоварват с финес.
В случая натрапника е жена. Нищо, че имам нужда от жена –
Въздържам се от разговор.
Нарушаваш кръга. Говориш глупости. Имаш я. После се чудиш как
отново да си сам. Не, благодаря.
Тази е изобретателна: започна да ми изписва въпросите си на
бележки. Ще трябва да се правя на глухоням чужденец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар