Ръбесто

24

Денят облича добро възпитание,

добавя усмивка, изискан каприз,

наметва увереност и тръгва

- по лъскави релси, в изгубено време

с белезници от думи и неясно очакване

след неуверени цели, нерадващ успех.

Нагазил в претенции и плоско внимание,

с компромис купува уклончиво бъдеще,

и скришом, с цинизъм - горчивото ресто,

краде малки радости.

Дали със надежда или често от навик

спира за кратко - кафе, телефон, сменя грима.

Но сам си дотяга да рови и мисли -

зад стъкло е звука, обречен e допирът –

нежелани щети на сбъркан момент,

усилие струва да пази любимите

и времето с тях няма покой.

А нощем връхлитат озъбени кучета,

глутница мисли, грешки, провали

лочат душата и лакомо мляскат.

И тя се извива в тяло без въздух,

бяга от себе си в нервните стъпки

на износени отговори и избори.

Но къде е брега и коя е посоката?

Без смисъл в безумния бяг.

Умора изтръпва по кожата. Ад.