Меа culpa. Има думи, които звучат добре. Като ги повтаряш на глас постепенно значението им отстъпва място на звука. И в един момента сякаш не можеш да го възприемеш, думата звучи като непозната. Но хубава. Mea culpa е такава.
Взех книгата заради анотацията. Любовната връзка между две жени. Не знам дали очаквах някаква лесбийска история, вероятно, но по-скоро ме привлече предположението за конфликт, неразбирането, вътрешните дилеми и различното.
Има много любов. Безусловна любов. От онази, в която от теб остава само желанието за другия. Обсебващо. Без условностите – на възраст, статус, пол. Без условностите на толерантността, разбирането към партньора, на личното ти достойство и егоизма. Защото желанието само по себе си е егоизъм. Смисълът на животa ти се концентрира в другия, жив си само чрез неговото внимание, в останалото време вегетираш и чакаш. Явно наистина винаги единия обича повече. И страда от това. Желаният мазохизъм на любовта.
Винаги съм си мислел, че онеправданият в един триъгълник е втория. С вината да бъде повод, с ограничението да се съобразява и изобщо с позицията да попълва празните полета, дори с необходимостта да поеме и вината на другия. Да има своите мечти и правото да иска повече от живота си, а да живее с възможното, с даденото.
Има много „родителско”. И като присъствие, и като отношение и мисъл за децата, и като терзание и разкъсване. Какво дължим на своите, как приемаме чуждите. Децата са най-важното. Но не са единственото. Животът не се изчерпва с тях, нито една личност е личност само като родител. Но изборът, когато те са от едната страна на везните, е предизвестен. И драмата не е в неизбежния момент, в който децата съдят родителите, драмата е в невъзможността да имаш и едното, и другото, в това, че изобщо се налага избор.
И нищо лесбийско. Любовта е безполова. Иронията в живота ни, непрекъснатото преследване на щастието и жертвите, които правим, за да получим малка част от него и тя като наркотик да ни пристрасти към ново търсене, са също безполови. „Шегите на съдбата”. Има безнадеждност в това да не може да имаш всичко желано.
Меа culpa. Моята вина е липсата на вина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар